След теб дойде не само болка и тъга,
не само във сърцето се отвори рана,
но и онази страшна тишина - поглъщащо голяма,
която ни напомня, че те няма.
Онази страшна и дълбока тишина остана
до белите стени в душите ни ухо опряла,
да слуша как за тебе вътре нещо плаче.
Онази тишина остана
да ни напомня, че те няма.
И болката, след нея и тъгата
отидоха си, пребрадени с черни кърпи,
но в къщата остана тишината ...