i2na (Инна)
145 1101
3 jul 2007, 12:56

След теб остана тишината... 

  Poesía
738 0 5

След теб дойде не само болка и тъга,

не само във сърцето се отвори рана,

но и онази страшна тишина - поглъщащо голяма,

която ни напомня, че те няма.


Онази страшна и дълбока тишина остана

до белите стени в душите ни ухо опряла,

да слуша как за тебе вътре нещо плаче.

Онази тишина остана

да ни напомня, че те няма.


И болката, след нея и тъгата

отидоха си, пребрадени с черни кърпи,

но в къщата остана тишината

във нощите през спомена със нокти да чегърта.


Онази непрогледна плътна тишина,

която в мене се просмука и остана.

И мене всмука в себе си, за да

ми напомня вече, че те няма...


.....                 .....

След крясъка, задавен в плач неистов,

след думите „не вярвам” и „не искам”

във календара на душата нощ настана -

със тишина катранена...


По нея блъскаме сега с юмруци потни,

безсилни срещу кръговрата.

Но никой не разбива тишината -

тя част е от душите ни самотни.


 


 


© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??