След теб остана тишината...
След теб дойде не само болка и тъга,
не само във сърцето се отвори рана,
но и онази страшна тишина - поглъщащо голяма,
която ни напомня, че те няма.
Онази страшна и дълбока тишина остана
до белите стени в душите ни ухо опряла,
да слуша как за тебе вътре нещо плаче.
Онази тишина остана
да ни напомня, че те няма.
И болката, след нея и тъгата
отидоха си, пребрадени с черни кърпи,
но в къщата остана тишината
във нощите през спомена със нокти да чегърта.
Онази непрогледна плътна тишина,
която в мене се просмука и остана.
И мене всмука в себе си, за да
ми напомня вече, че те няма...
..... .....
След крясъка, задавен в плач неистов,
след думите „не вярвам” и „не искам”
във календара на душата нощ настана -
със тишина катранена...
По нея блъскаме сега с юмруци потни,
безсилни срещу кръговрата.
Но никой не разбива тишината -
тя част е от душите ни самотни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
