СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ
От толкова години те очаквам, ето
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда.
Дали ще ми достигне да се съживя?
Не съм готова отново да родя копнежност
и виновно да си тръгнеш след това.
От толкова години те очаквам, ето
сега не мога в дома си да те приютя.
Мълчи сърцето ми, студени са ръцете.
Спомен си, след толкова години самота
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда.
Дали ще ми достигне да се съживя?
Не съм готова отново да родя копнежност
и виновно да си тръгнеш след това.
От толкова години те очаквам, ето
сега не мога в дома си да те приютя.
Мълчи сърцето ми, студени са ръцете.
Спомен си, след толкова години самота
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
