Jul 27, 2007, 4:24 PM
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ
От толкова години те очаквам, ето
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда.
Дали ще ми достигне да се съживя?
Не съм готова отново да родя копнежност
и виновно да си тръгнеш след това.
От толкова години те очаквам, ето
сега не мога в дома си да те приютя.
Мълчи сърцето ми, студени са ръцете.
Спомен си, след толкова години самота
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда.
Дали ще ми достигне да се съживя?
Не съм готова отново да родя копнежност
и виновно да си тръгнеш след това.
От толкова години те очаквам, ето
сега не мога в дома си да те приютя.
Мълчи сърцето ми, студени са ръцете.
Спомен си, след толкова години самота
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно! Тъжно е,но понякога човек има нужда да загърби миналото.
-
Прекрасна е душата ти , Сияна , затова стиховете ти са толкова хубави.
-
Прекрасен стих,Сияна!
Поздрав,мила!Браво! -
Благодаря ви приятели!
-
Сиянче, написала съм чудесно стихотворение! Много ми хареса! Тъжна емоция, преродена в красиви думи! Прегръдка!
-
Чудесен стих, Сияна!!! Поздрави!!!
-
Благодаря,Пепи!
Гале,задължително ще те послушам! -
Чудесен стих, Сиска, макар да е изпълнен с тъга!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
