От толкова години те очаквам, ето на прага ми пристъпваш драг и мил. И като вятър, загубил се във сляпо ехо, неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда. Дали ще ми достигне да се съживя? Не съм готова отново да родя копнежност и виновно да си тръгнеш след това.
От толкова години те очаквам, ето сега не мога в дома си да те приютя. Мълчи сърцето ми, студени са ръцете. Спомен си, след толкова години самота
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.