СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ
От толкова години те очаквам, ето
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда.
Дали ще ми достигне да се съживя?
Не съм готова отново да родя копнежност
и виновно да си тръгнеш след това.
От толкова години те очаквам, ето
сега не мога в дома си да те приютя.
Мълчи сърцето ми, студени са ръцете.
Спомен си, след толкова години самота
на прага ми пристъпваш драг и мил.
И като вятър, загубил се във сляпо ехо,
неизменно търсиш онова, което си изтрил.
Полюшва се в очите ти изгубен миг надежда.
Дали ще ми достигне да се съживя?
Не съм готова отново да родя копнежност
и виновно да си тръгнеш след това.
От толкова години те очаквам, ето
сега не мога в дома си да те приютя.
Мълчи сърцето ми, студени са ръцете.
Спомен си, след толкова години самота
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
