След времето
Зачерквам дни на календара,
поток от дати и години,
та времето да надпревари
това, което ни подмина.
Мъгли обличам на посоки,
сезоните броя на пръсти:
така политам от високо,
че даже Дяволът се кръсти.
Прозорците кова с кепенци,
на църквата увисвам примка,
лъчите – корабокрушнеци,
удавям в старите ни снимки.
Часовници напред превъртам,
напред, когато друга зима
ще влезе, без да се озърта.
и ще затрупа твойто име.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Кръстева Все права защищены
