24 ene 2017, 11:45

След времето

1.6K 5 21

Зачерквам дни на календара,
поток от дати и години,
та времето да надпревари
това, което ни подмина.

Мъгли обличам на посоки,
сезоните броя на пръсти:
така политам от високо,
че даже Дяволът се кръсти.

Прозорците кова с кепенци,
на църквата увисвам примка,
лъчите – корабокрушнеци,
удавям в старите ни снимки.

Часовници напред превъртам,
напред, когато друга зима
ще влезе, без да се озърта.
и ще затрупа твойто име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...