След времето
Зачерквам дни на календара,
поток от дати и години,
та времето да надпревари
това, което ни подмина.
Мъгли обличам на посоки,
сезоните броя на пръсти:
така политам от високо,
че даже Дяволът се кръсти.
Прозорците кова с кепенци,
на църквата увисвам примка,
лъчите – корабокрушнеци,
удавям в старите ни снимки.
Часовници напред превъртам,
напред, когато друга зима
ще влезе, без да се озърта.
и ще затрупа твойто име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Кръстева Всички права запазени
