След зимата ще дойде пролетта

21 окт. 2021 г., 10:10

Поэзия » Философская

482 1 4

Светът е пуст и призрачно притихнал.

Снишен e във невидима война.

Обсебен от злокобните си мисли,

погребва се от страх и от вина.

Безделен вятър скита по паважа –

единствен гост на голия ни праг.

И сякаш всички вече сме прокажени

и всеки вън на всекиго е враг.

Но ето че сред строгите забрани,

наложени незнайно докога,

прегърнати, целуваха се двама,

нехайни къмто хорската дамга.

Преплетени ръце и нежен шепот –

самотен щрих под облачния свод.

Гребяха жадно те, със пълни шепи,

от своя млад неизживян живот.

Защото, зная, той намира начин

след зимата да идва пролетта –

напук на всички стражи и палачи –

щом някой още вярва в любовта.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-10-27T23:46:36+03:00

Много хубаво пишеш, с обиграно, талантливо перо и човешка топлина! Уютно ми е сред твоите стихове, Ани!😍
Подарявай ни по-често срещи с прекрасните си произведения!💓
Anita765 (Ани Монева)

2021-10-21T19:13:52+03:00

Радвам се, че си тук след толкова време. А посланието ти е чудесно.
palenka (П Антонова)

2021-10-21T16:32:21+03:00

Харесах!
Самодива (Вики)

2021-10-21T16:30:06+03:00

Хареса ми! Винаги има луди, бунтари, смелчаци - хора, които могат да обичат, независимо от всичко.