След зимата ще дойде пролетта
Светът е пуст и призрачно притихнал.
Снишен e във невидима война.
Обсебен от злокобните си мисли,
погребва се от страх и от вина.
Безделен вятър скита по паважа –
единствен гост на голия ни праг.
И сякаш всички вече сме прокажени
и всеки вън на всекиго е враг.
Но ето че сред строгите забрани,
наложени незнайно докога,
прегърнати, целуваха се двама,
нехайни къмто хорската дамга.
Преплетени ръце и нежен шепот –
самотен щрих под облачния свод.
Гребяха жадно те, със пълни шепи,
от своя млад неизживян живот.
Защото, зная, той намира начин
след зимата да идва пролетта –
напук на всички стражи и палачи –
щом някой още вярва в любовта.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
