14 апр. 2009 г., 07:29

Следи

1K 0 12

Има хора,

които оставят следи,

по-дълбоки 

от истински рани...

Най-нахално се вмъкват,

а после, уви,

те опиват

с  измамно  старание...

Ще надраскат ума ти

със стара игла.

Ще ти бият поредната доза.

Ще се впият във вените -

малка шега!

Ще потънат със тебе

в наркоза...

Има хора,

които оставят следи...

във кръвта,

във ума, 

във деня ти,

като луда вихрушка!

Иди ги гони!

Ще се шмугнат

дори  и   в съня  ти...

Ще дълбаят,

ще ринат,

ще блъскат без жал -

ще говорят каквото им падне...

Като  в луд карнавал,

като  в шеметен бал

ще те сгазят  -

ако си паднал...

 Не една !!

Сто следи ще оставят след тях.

- Заболя ли те? -

даже не питат...

И дори да кърви...

И дори да е грях -

те, невинните -

просто... отлитат!

...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аплодисменти ,Нели !!!
  • Болката боли силно,когато щастието е било незабравимо и е подарявано удоволствие за удоволствие.Нищо ,че е кратко времето.Чувствата облагородяват и пречистват-цветните -радващи и черните,тъмните-подтискащи.Носталгията е страдание смесено с неповторимо вълнение изящно-Свобода,доброта и смеха.
  • Здравей , Безжичен!! Всъщност и това стихотворение е част от прозренията в живота ми.. Когато усетиш какво те е сполетяло.. много боли.. особено ако е от човек, когото си ценил и уважавал..
  • Ето това най-много ми хареса - от всичките, които изчетох досега - защото е разказ за наистина усетено в красива поетична форма...
  • Хареса ми!
    Поздрави Нели!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...