14.04.2009 г., 7:29

Следи

1K 0 12

Има хора,

които оставят следи,

по-дълбоки 

от истински рани...

Най-нахално се вмъкват,

а после, уви,

те опиват

с  измамно  старание...

Ще надраскат ума ти

със стара игла.

Ще ти бият поредната доза.

Ще се впият във вените -

малка шега!

Ще потънат със тебе

в наркоза...

Има хора,

които оставят следи...

във кръвта,

във ума, 

във деня ти,

като луда вихрушка!

Иди ги гони!

Ще се шмугнат

дори  и   в съня  ти...

Ще дълбаят,

ще ринат,

ще блъскат без жал -

ще говорят каквото им падне...

Като  в луд карнавал,

като  в шеметен бал

ще те сгазят  -

ако си паднал...

 Не една !!

Сто следи ще оставят след тях.

- Заболя ли те? -

даже не питат...

И дори да кърви...

И дори да е грях -

те, невинните -

просто... отлитат!

...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти ,Нели !!!
  • Болката боли силно,когато щастието е било незабравимо и е подарявано удоволствие за удоволствие.Нищо ,че е кратко времето.Чувствата облагородяват и пречистват-цветните -радващи и черните,тъмните-подтискащи.Носталгията е страдание смесено с неповторимо вълнение изящно-Свобода,доброта и смеха.
  • Здравей , Безжичен!! Всъщност и това стихотворение е част от прозренията в живота ми.. Когато усетиш какво те е сполетяло.. много боли.. особено ако е от човек, когото си ценил и уважавал..
  • Ето това най-много ми хареса - от всичките, които изчетох досега - защото е разказ за наистина усетено в красива поетична форма...
  • Хареса ми!
    Поздрави Нели!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...