14.04.2009 г., 7:29

Следи

1K 0 12

Има хора,

които оставят следи,

по-дълбоки 

от истински рани...

Най-нахално се вмъкват,

а после, уви,

те опиват

с  измамно  старание...

Ще надраскат ума ти

със стара игла.

Ще ти бият поредната доза.

Ще се впият във вените -

малка шега!

Ще потънат със тебе

в наркоза...

Има хора,

които оставят следи...

във кръвта,

във ума, 

във деня ти,

като луда вихрушка!

Иди ги гони!

Ще се шмугнат

дори  и   в съня  ти...

Ще дълбаят,

ще ринат,

ще блъскат без жал -

ще говорят каквото им падне...

Като  в луд карнавал,

като  в шеметен бал

ще те сгазят  -

ако си паднал...

 Не една !!

Сто следи ще оставят след тях.

- Заболя ли те? -

даже не питат...

И дори да кърви...

И дори да е грях -

те, невинните -

просто... отлитат!

...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти ,Нели !!!
  • Болката боли силно,когато щастието е било незабравимо и е подарявано удоволствие за удоволствие.Нищо ,че е кратко времето.Чувствата облагородяват и пречистват-цветните -радващи и черните,тъмните-подтискащи.Носталгията е страдание смесено с неповторимо вълнение изящно-Свобода,доброта и смеха.
  • Здравей , Безжичен!! Всъщност и това стихотворение е част от прозренията в живота ми.. Когато усетиш какво те е сполетяло.. много боли.. особено ако е от човек, когото си ценил и уважавал..
  • Ето това най-много ми хареса - от всичките, които изчетох досега - защото е разказ за наистина усетено в красива поетична форма...
  • Хареса ми!
    Поздрави Нели!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...