14 авг. 2014 г., 18:06

Следобед 

  Поэзия » Любовная
959 1 31

Приседнали във сянката на любовта си,

уморени пътници по римски път,

душите ни неистово се търсят

сред сенките - останали без дъх.

 

Телата - не усетили умората -

възторжено насладите броят.

Преплитат се, объркват, но не спорят.

Въздишат клетвено, притискат се, горят...

 

Разнася вятърът мълчание и ласки

във трепетно очакване на бледата луна...

Следобедът разпъва невъзможното ни щастие,

а от целувките... на залеза

денят поруменя...

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??