Aug 14, 2014, 6:06 PM

Следобед 

  Poetry » Love
974 1 31

Приседнали във сянката на любовта си,

уморени пътници по римски път,

душите ни неистово се търсят

сред сенките - останали без дъх.

 

Телата - не усетили умората -

възторжено насладите броят.

Преплитат се, объркват, но не спорят.

Въздишат клетвено, притискат се, горят...

 

Разнася вятърът мълчание и ласки

във трепетно очакване на бледата луна...

Следобедът разпъва невъзможното ни щастие,

а от целувките... на залеза

денят поруменя...

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??