Следобед
Приседнали във сянката на любовта си,
уморени пътници по римски път,
душите ни неистово се търсят
сред сенките - останали без дъх.
Телата - не усетили умората -
възторжено насладите броят.
Преплитат се, объркват, но не спорят.
Въздишат клетвено, притискат се, горят...
Разнася вятърът мълчание и ласки
във трепетно очакване на бледата луна...
Следобедът разпъва невъзможното ни щастие,
а от целувките... на залеза
денят поруменя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
