14.08.2014 г., 18:06 ч.

Следобед 

  Поезия » Любовна
972 1 31

Приседнали във сянката на любовта си,

уморени пътници по римски път,

душите ни неистово се търсят

сред сенките - останали без дъх.

 

Телата - не усетили умората -

възторжено насладите броят.

Преплитат се, объркват, но не спорят.

Въздишат клетвено, притискат се, горят...

 

Разнася вятърът мълчание и ласки

във трепетно очакване на бледата луна...

Следобедът разпъва невъзможното ни щастие,

а от целувките... на залеза

денят поруменя...

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??