14 июн. 2008 г., 16:08

Следобедът на петък

1.7K 0 13

 

Следобедът на петък

се е свил

в измачканите кантове на дрехите.

И белият ми стих

от прах е сив,

(а в понеделник

беше на карета...)

 

Следобедът на петък

си личи

по счупения катинар на клетката.

Последното кафе

е най- горчиво.

Във погледа ми

вехне синьо цвете.

 

Слеобедът на петък

резонира

със всяка капка дъжд върху умората.

С последни сили

все пак я намирам,

прегръдката.

 

... ех, утре ще говорим...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...