14 июн. 2008 г., 16:08

Следобедът на петък

1.7K 0 13

 

Следобедът на петък

се е свил

в измачканите кантове на дрехите.

И белият ми стих

от прах е сив,

(а в понеделник

беше на карета...)

 

Следобедът на петък

си личи

по счупения катинар на клетката.

Последното кафе

е най- горчиво.

Във погледа ми

вехне синьо цвете.

 

Слеобедът на петък

резонира

със всяка капка дъжд върху умората.

С последни сили

все пак я намирам,

прегръдката.

 

... ех, утре ще говорим...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...