Следобедът на петък
се е свил
в измачканите кантове на дрехите.
И белият ми стих
от прах е сив,
(а в понеделник
беше на карета...)
Следобедът на петък
си личи
по счупения катинар на клетката.
Последното кафе
е най- горчиво.
Във погледа ми
вехне синьо цвете.
Слеобедът на петък
резонира
със всяка капка дъжд върху умората.
С последни сили
все пак я намирам,
прегръдката.
... ех, утре ще говорим...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави, Данче!