Jun 14, 2008, 4:08 PM

Следобедът на петък

  Poetry » Other
1.7K 0 13

 

Следобедът на петък

се е свил

в измачканите кантове на дрехите.

И белият ми стих

от прах е сив,

(а в понеделник

беше на карета...)

 

Следобедът на петък

си личи

по счупения катинар на клетката.

Последното кафе

е най- горчиво.

Във погледа ми

вехне синьо цвете.

 

Слеобедът на петък

резонира

със всяка капка дъжд върху умората.

С последни сили

все пак я намирам,

прегръдката.

 

... ех, утре ще говорим...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...