Следобедът на петък
Следобедът на петък
се е свил
в измачканите кантове на дрехите.
И белият ми стих
от прах е сив,
(а в понеделник
беше на карета...)
Следобедът на петък
си личи
по счупения катинар на клетката.
Последното кафе
е най- горчиво.
Във погледа ми
вехне синьо цвете.
Слеобедът на петък
резонира
със всяка капка дъжд върху умората.
С последни сили
все пак я намирам,
прегръдката.
... ех, утре ще говорим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
Поздрави, Данче!
