28 окт. 2008 г., 22:10

Слепота

952 0 1

За пореден път се убеждавам,

че глупачката съм аз,

защото мислех,

че мога с теб да бъда аз.

 

Но сбърках с моята преценка

и отново сърцето ми кърви,

защото не усети момента, в който

твоето сърце за мен скърби.

 

Когато искаше да си със мен,

аз не го прозрях.

Оставих те с надежди празни,

без да го осъзнавам аз.

 

А днес,

когато за теб копнея аз,

ти стоиш встрани.

Страхуваш се отново да се приближиш.

Съмняваш се,

обмисляш всяка крачка,

не искаш да сгрешиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...