28 окт. 2008 г., 22:10

Слепота

957 0 1

За пореден път се убеждавам,

че глупачката съм аз,

защото мислех,

че мога с теб да бъда аз.

 

Но сбърках с моята преценка

и отново сърцето ми кърви,

защото не усети момента, в който

твоето сърце за мен скърби.

 

Когато искаше да си със мен,

аз не го прозрях.

Оставих те с надежди празни,

без да го осъзнавам аз.

 

А днес,

когато за теб копнея аз,

ти стоиш встрани.

Страхуваш се отново да се приближиш.

Съмняваш се,

обмисляш всяка крачка,

не искаш да сгрешиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...