28.10.2008 г., 22:10

Слепота

950 0 1

За пореден път се убеждавам,

че глупачката съм аз,

защото мислех,

че мога с теб да бъда аз.

 

Но сбърках с моята преценка

и отново сърцето ми кърви,

защото не усети момента, в който

твоето сърце за мен скърби.

 

Когато искаше да си със мен,

аз не го прозрях.

Оставих те с надежди празни,

без да го осъзнавам аз.

 

А днес,

когато за теб копнея аз,

ти стоиш встрани.

Страхуваш се отново да се приближиш.

Съмняваш се,

обмисляш всяка крачка,

не искаш да сгрешиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...