28.10.2008 г., 22:10

Слепота

948 0 1

За пореден път се убеждавам,

че глупачката съм аз,

защото мислех,

че мога с теб да бъда аз.

 

Но сбърках с моята преценка

и отново сърцето ми кърви,

защото не усети момента, в който

твоето сърце за мен скърби.

 

Когато искаше да си със мен,

аз не го прозрях.

Оставих те с надежди празни,

без да го осъзнавам аз.

 

А днес,

когато за теб копнея аз,

ти стоиш встрани.

Страхуваш се отново да се приближиш.

Съмняваш се,

обмисляш всяка крачка,

не искаш да сгрешиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...