2 июл. 2019 г., 14:36

Сливане

1.6K 9 17

Не ми се спи. Не мога да заспя. 

Сънят не искам с теб да ме разделя. 

И нищо че те няма... ще шептя. 

И с тишината тайни ще споделям. 

 

Заклех я да мълчи. Тя обеща.

Измислям те. И нощем все те викам. 

А ти измисляш ли ме в самота? 

Защото, знай, аз вече те обикнах! 

 

Побързай, че утрото е близо 

и сенките ни нощни ще се скрият...

За миг, превърнала те в ручей бистър, 

аз ненаситно... жадна... ще те пия! 

 

И опарил се от мойта жега, 

ще закипиш във мене ти, подвластно. 

Ще бликне гейзер под онзи кедър...

Ще бъдем облака, роден в контрасти... 

 

После?... После птици ще ни пеят 

и ще догоним облаците млечни... 

С дъжд от любов земята ще залеем. 

С простора ще се слеем като вечност... 

 

Пепи Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Още веднъж ти благодаря, Вили!
    Мислител, благодаря за подкрепата и възприемането на поезията! Другото добре си го казал. Желая ви, вълнуващ уикенд!
  • Къде са тези несъваршенства?
    Стихът вълнува, докосва по човешки, а също, ако говорим за ритмика, и нея я има, но това, последното, и перфектно да е, няма ли ги първите две, си е чист стерилен продукт отговарящ на някакви стандарти за визия, но далеч от душата на другото, което наричаме поезия.
    Това са моите критерии, а който смята, че полуфабрикатите са синоним на качество, да продължава да го прави.
    Страна не взимам! Въпросът е принципен за мен и не търсете в думите ми стремеж да вляза във филм, където ролите ми са безразлични!
    Тук съм да си публикувам, да чета и да се забавлявам!
  • Няма защо, Пепи. Казала си една истина, пред която всички си затварят очите, защото така им е угодно. Аз като един изключително несъвършен човек и представител на "вертикално крачещите покойници"( каквито сме всички , които не следваме въпросния г-н с ограничените коментари - ХА-ХА) искам да ти кажа, че харесвам както теб така и стиховете ти, такива каквито са. Какъв е смисълът от съвършенството, когато в него липсва Душата на поета. Така че, моля те остани такава, каквато си. Всичко друго е фалш,суета и мръсни игрички.
    Аз ти благодаря и отново те поздравявам
  • Вили, приятно съм изненадана от включването ти! Не мога да търпя несправедливост и лукавство. Благодаря за подкрепата! И от мен имаш огромна прегръдка!
    Гавраил, благодаря, че си тук и хареса стихчето ми! Приятен уикенд ви желая!
  • Много романтика и любов!
    Поздравление!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...