Не ми се спи. Не мога да заспя.
Сънят не искам с теб да ме разделя.
И нищо че те няма... ще шептя.
И с тишината тайни ще споделям.
Заклех я да мълчи. Тя обеща.
Измислям те. И нощем все те викам.
А ти измисляш ли ме в самота?
Защото, знай, аз вече те обикнах!
Побързай, че утрото е близо
и сенките ни нощни ще се скрият...
За миг, превърнала те в ручей бистър,
аз ненаситно... жадна... ще те пия!
И опарил се от мойта жега,
ще закипиш във мене ти, подвластно.
Ще бликне гейзер под онзи кедър...
Ще бъдем облака, роден в контрасти...
После?... После птици ще ни пеят
и ще догоним облаците млечни...
С дъжд от любов земята ще залеем.
С простора ще се слеем като вечност...
Пепи Петрова
© Pepi Petrova All rights reserved.
Мислител, благодаря за подкрепата и възприемането на поезията! Другото добре си го казал. Желая ви, вълнуващ уикенд!