2.07.2019 г., 14:36

Сливане

1.5K 9 17

Не ми се спи. Не мога да заспя. 

Сънят не искам с теб да ме разделя. 

И нищо че те няма... ще шептя. 

И с тишината тайни ще споделям. 

 

Заклех я да мълчи. Тя обеща.

Измислям те. И нощем все те викам. 

А ти измисляш ли ме в самота? 

Защото, знай, аз вече те обикнах! 

 

Побързай, че утрото е близо 

и сенките ни нощни ще се скрият...

За миг, превърнала те в ручей бистър, 

аз ненаситно... жадна... ще те пия! 

 

И опарил се от мойта жега, 

ще закипиш във мене ти, подвластно. 

Ще бликне гейзер под онзи кедър...

Ще бъдем облака, роден в контрасти... 

 

После?... После птици ще ни пеят 

и ще догоним облаците млечни... 

С дъжд от любов земята ще залеем. 

С простора ще се слеем като вечност... 

 

Пепи Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Още веднъж ти благодаря, Вили!
    Мислител, благодаря за подкрепата и възприемането на поезията! Другото добре си го казал. Желая ви, вълнуващ уикенд!
  • Къде са тези несъваршенства?
    Стихът вълнува, докосва по човешки, а също, ако говорим за ритмика, и нея я има, но това, последното, и перфектно да е, няма ли ги първите две, си е чист стерилен продукт отговарящ на някакви стандарти за визия, но далеч от душата на другото, което наричаме поезия.
    Това са моите критерии, а който смята, че полуфабрикатите са синоним на качество, да продължава да го прави.
    Страна не взимам! Въпросът е принципен за мен и не търсете в думите ми стремеж да вляза във филм, където ролите ми са безразлични!
    Тук съм да си публикувам, да чета и да се забавлявам!
  • Няма защо, Пепи. Казала си една истина, пред която всички си затварят очите, защото така им е угодно. Аз като един изключително несъвършен човек и представител на "вертикално крачещите покойници"( каквито сме всички , които не следваме въпросния г-н с ограничените коментари - ХА-ХА) искам да ти кажа, че харесвам както теб така и стиховете ти, такива каквито са. Какъв е смисълът от съвършенството, когато в него липсва Душата на поета. Така че, моля те остани такава, каквато си. Всичко друго е фалш,суета и мръсни игрички.
    Аз ти благодаря и отново те поздравявам
  • Вили, приятно съм изненадана от включването ти! Не мога да търпя несправедливост и лукавство. Благодаря за подкрепата! И от мен имаш огромна прегръдка!
    Гавраил, благодаря, че си тук и хареса стихчето ми! Приятен уикенд ви желая!
  • Много романтика и любов!
    Поздравление!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...