Сливане
Топъл мъх полазва в сенките
на недоспала сладост
с копнеж за безсезоние,
в което музиката
има превод
и се промъква
между пръстите
с нашепнат стон.
Оставам в кожата ти,
в теб,
а ти си звук –
говориш всякак.
И аз съм тук.
И всичко чувам.
За да останеш в кожата ми.
В мен.
Не с цвят на ръж е шепотът в косите.
Прегазвам и мъглата.
Не ме понася на гърба си равното,
а всеки дъх изкачва сладка болка.
Тя свети – пепел в миглите на облака.
И там е люлката на световете,
на изворите.
Преди разсъмването
несамотен вятър зашива
надрасканите рокли
на медузите.
Не съм ни Ариел,
нито Пепеляшка
и перли не събирам,
а танцува
с шарени извивки
на крилете си
най-тихата въздишка.
Не онова, което ти оставям,
а онова, което ще оставя,
не може да заспи у мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
