13 окт. 2010 г., 15:42

Сливане 

  Поэзия » Другая
677 0 5

В следобеда лепкаво-гъст и бетонен

монотонно въздишат разнолики съдби,

вятър леко пилее косите, отронени

от сухи дървета. Танцуват мъгли

в дрипави рокли, със сенки размазани,

хладен дъжд със снагите им бледи флиртува,

слънцето вехне като нар, преди два дни разрязан,

стройни ята към надежда по-топла пътуват.

Есента без свян съблича жълтите си дрехи

и сладострастно ме примамва в своите обятия,

отдавам ù се цяла, после някак неусетно

в есен се превръщам - мрачна, тъжна, непонятна.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??