danda (Даниела)
358 1120
13.10.2010 г., 15:42 ч.

Сливане 

  Поезия » Друга
715 0 5

В следобеда лепкаво-гъст и бетонен

монотонно въздишат разнолики съдби,

вятър леко пилее косите, отронени

от сухи дървета. Танцуват мъгли

в дрипави рокли, със сенки размазани,

хладен дъжд със снагите им бледи флиртува,

слънцето вехне като нар, преди два дни разрязан,

стройни ята към надежда по-топла пътуват.

Есента без свян съблича жълтите си дрехи

и сладострастно ме примамва в своите обятия,

отдавам ù се цяла, после някак неусетно

в есен се превръщам - мрачна, тъжна, непонятна.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??