11 мар. 2021 г., 16:11  

Българските капитани 

  Поэзия » Другая
310 2 8

Тъй кралят сръбски го реши,

от дявола получи знак.

С коварство, подлост и войски

дойде до българския праг.

 

От свойте братя и сестри

дошъл бе кръвнина да вземе.

Ноември в тъмно, призори

нападна българското племе.

 

А български чеда достойни

възправиха чела и гръд.

Решими и в редици стройни

да бранят всеки камък, рът.

 

Пред тях облечени в мундири

вървяха млади капитани.

"Напред" тръбата там изсвири,

плющяха знамена развяни.

 

Те първи влязоха във боя

при Мека Цръв и Гургулят.

Със голи саби водеха те строя,

живот и младост своя да дадат.

 

А сръбски беловласи генерали

уплашени побягнаха назад,

едва сега при Сливница разбрали,

че българите храбри идат да умрат.

 

И как е пусто днес полето,

препуска вятър в тишина.

Разказва дълго под небето

за капитанското:"Ура!".

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??