Българските капитани
Тъй кралят сръбски го реши,
от дявола получи знак.
С коварство, подлост и войски
дойде до българския праг.
От свойте братя и сестри
дошъл бе кръвнина да вземе.
Ноември в тъмно, призори
нападна българското племе.
А български чеда достойни
възправиха чела и гръд.
Решими и в редици стройни
да бранят всеки камък, рът.
Пред тях облечени в мундири
вървяха млади капитани.
"Напред" тръбата там изсвири,
плющяха знамена развяни.
Те първи влязоха във боя
при Мека Цръв и Гургулят.
Със голи саби водеха те строя,
живот и младост своя да дадат.
А сръбски беловласи генерали
уплашени побягнаха назад,
едва сега при Сливница разбрали,
че българите храбри идат да умрат.
И как е пусто днес полето,
препуска вятър в тишина.
Разказва дълго под небето
за капитанското:"Ура!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
