21 янв. 2009 г., 18:21

Случи се

712 0 1
Не желаех
това
да се случи,
но случи се
именно
там,
в моя живот.

И случилото се
не ме почака...
... бързаше!

Хаосът
цареше
в същността ми,

не позволи 
обърканите мисли
да се подредят.

И неразбиращо
бягах от себе си.
Разстроена,
не разпознах
реалността!

И слаба бях
и безполезна!

А, той,
животът
в моя свят
се рушеше
безпощадно
и не ме попита
„може ли"?

Но длъжна бях
да се завърна
в него
и
да го спася!

Трябваше да се огледам!
Отстрани
поглеждайки в
своята душа
съзрях
възможността,
с която
да се променя!

И не губих време!
Затичах
отново
към себе си!

А там
сълзите
вече
не плачеха
и
сърцето ми
се усмихваше!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, чак пък обидила... може леко да се е поразсърдило, но...не ми е споделило.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...