Slaveya (Славка)
116 874
21.01.2009 г., 18:21 ч.

Случи се 

  Поезия » Бели стихове
523 0 1
Не желаех
това
да се случи,
но случи се
именно
там,
в моя живот.

И случилото се
не ме почака...
... бързаше!

Хаосът
цареше
в същността ми,
не позволи 
обърканите мисли
да се подредят.

И неразбиращо
бягах от себе си.
Разстроена,
не разпознах
реалността!

И слаба бях
и безполезна!

А, той,
животът
в моя свят
се рушеше
безпощадно
и не ме попита
„може ли"?

Но длъжна бях
да се завърна
в него
и
да го спася!

Трябваше да се огледам!
Отстрани
поглеждайки в
своята душа
съзрях
възможността,
с която
да се променя!

И не губих време!
Затичах
отново
към себе си!

А там
сълзите
вече
не плачеха
и
сърцето ми
се усмихваше!

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, чак пък обидила... може леко да се е поразсърдило, но...не ми е споделило.
Предложения
: ??:??