21.01.2009 г., 18:21

Случи се

710 0 1
Не желаех
това
да се случи,
но случи се
именно
там,
в моя живот.

И случилото се
не ме почака...
... бързаше!

Хаосът
цареше
в същността ми,

не позволи 
обърканите мисли
да се подредят.

И неразбиращо
бягах от себе си.
Разстроена,
не разпознах
реалността!

И слаба бях
и безполезна!

А, той,
животът
в моя свят
се рушеше
безпощадно
и не ме попита
„може ли"?

Но длъжна бях
да се завърна
в него
и
да го спася!

Трябваше да се огледам!
Отстрани
поглеждайки в
своята душа
съзрях
възможността,
с която
да се променя!

И не губих време!
Затичах
отново
към себе си!

А там
сълзите
вече
не плачеха
и
сърцето ми
се усмихваше!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, чак пък обидила... може леко да се е поразсърдило, но...не ми е споделило.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...