Jan 21, 2009, 6:21 PM

Случи се

707 0 1
Не желаех
това
да се случи,
но случи се
именно
там,
в моя живот.

И случилото се
не ме почака...
... бързаше!

Хаосът
цареше
в същността ми,

не позволи 
обърканите мисли
да се подредят.

И неразбиращо
бягах от себе си.
Разстроена,
не разпознах
реалността!

И слаба бях
и безполезна!

А, той,
животът
в моя свят
се рушеше
безпощадно
и не ме попита
„може ли"?

Но длъжна бях
да се завърна
в него
и
да го спася!

Трябваше да се огледам!
Отстрани
поглеждайки в
своята душа
съзрях
възможността,
с която
да се променя!

И не губих време!
Затичах
отново
към себе си!

А там
сълзите
вече
не плачеха
и
сърцето ми
се усмихваше!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, чак пък обидила... може леко да се е поразсърдило, но...не ми е споделило.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...