18 окт. 2022 г., 16:53

Случка 

  Поэзия
834 3 4
На село ний при дядо бяхме
и до късно си играхме.
Облак слънцето затъмни,
не разбрахме как се стъмни.
А сме с Борко на площада
и след тази изненада
поуплашихме се ние.
Не, че дядо ще ни бие –
накрай селòто сме съвсем,
как в къщи да се приберем?
Борко малък е, заплака,
а пък аз, нали съм кака ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Добротата е най-добрият учител »

11 место

Предложения
: ??:??