байГецан (Георги Янков)
282 22
18 oct 2022, 16:53

Случка 

  Poesía
650 3 4

На село ний при дядо бяхме

и до късно си играхме.

Облак слънцето затъмни,

не разбрахме как се стъмни.

 

А сме с Борко на площада

и след тази изненада

поуплашихме се ние.

Не, че дядо ще ни бие –

 

накрай селòто сме съвсем,

как в къщи да се приберем?

Борко малък е, заплака,

а пък аз, нали съм кака

 

го прегърнах да не плаче.

Що да сторя аз обаче?

Че по тая късна доба

нямах аз фенерче в джоба.

 

"Какво правите дечица

в таз голямата тъмница?" –

в този миг дочух до мен.

Сякаш светна като ден!

 

Беше дядо непознат,

със калпак и мустакат.

"Ще ви заведа до вкъщи

дядо ви да се не мръщи!".

 

Здраво ни ръцете хвана

и потегли през мегдана.

С него бавничко вървяхме,

а се чувствах, че летяхме!

 

Той до вкъщи ни закара.

Дядо хич не ни се скара.

Към човека се обърна

и по братски го прегърна.

 

"Благодарим ти дядо Гого!

Знаеш, длъжни сме ти много!

За добрината ти, сполай!

Добре дошъл си сявга, знай!".

© Георги Янков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Добротата е най-добрият учител »

11 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??