Случка
На село ний при дядо бяхме
и до късно си играхме.
Облак слънцето затъмни,
не разбрахме как се стъмни.
А сме с Борко на площада
и след тази изненада
поуплашихме се ние.
Не, че дядо ще ни бие –
накрай селòто сме съвсем,
как в къщи да се приберем?
Борко малък е, заплака,
а пък аз, нали съм кака
го прегърнах да не плаче.
Що да сторя аз обаче?
Че по тая късна доба
нямах аз фенерче в джоба.
"Какво правите дечица
в таз голямата тъмница?" –
в този миг дочух до мен.
Сякаш светна като ден!
Беше дядо непознат,
със калпак и мустакат.
"Ще ви заведа до вкъщи
дядо ви да се не мръщи!".
Здраво ни ръцете хвана
и потегли през мегдана.
С него бавничко вървяхме,
а се чувствах, че летяхме!
Той до вкъщи ни закара.
Дядо хич не ни се скара.
Към човека се обърна
и по братски го прегърна.
"Благодарим ти дядо Гого!
Знаеш, длъжни сме ти много!
За добрината ти, сполай!
Добре дошъл си сявга, знай!".
© Георги Янков All rights reserved.
