байГецан (Георги Янков)
307 24
18.10.2022 г., 16:53 ч.

Случка 

  Поезия
764 3 4

На село ний при дядо бяхме

и до късно си играхме.

Облак слънцето затъмни,

не разбрахме как се стъмни.

 

А сме с Борко на площада

и след тази изненада

поуплашихме се ние.

Не, че дядо ще ни бие –

 

накрай селòто сме съвсем,

как в къщи да се приберем?

Борко малък е, заплака,

а пък аз, нали съм кака

 

го прегърнах да не плаче.

Що да сторя аз обаче?

Че по тая късна доба

нямах аз фенерче в джоба.

 

"Какво правите дечица

в таз голямата тъмница?" –

в този миг дочух до мен.

Сякаш светна като ден!

 

Беше дядо непознат,

със калпак и мустакат.

"Ще ви заведа до вкъщи

дядо ви да се не мръщи!".

 

Здраво ни ръцете хвана

и потегли през мегдана.

С него бавничко вървяхме,

а се чувствах, че летяхме!

 

Той до вкъщи ни закара.

Дядо хич не ни се скара.

Към човека се обърна

и по братски го прегърна.

 

"Благодарим ти дядо Гого!

Знаеш, длъжни сме ти много!

За добрината ти, сполай!

Добре дошъл си сявга, знай!".

© Георги Янков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Добротата е най-добрият учител »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??