Случка
На село ний при дядо бяхме
и до късно си играхме.
Облак слънцето затъмни,
не разбрахме как се стъмни.
А сме с Борко на площада
и след тази изненада
поуплашихме се ние.
Не, че дядо ще ни бие –
накрай селòто сме съвсем,
как в къщи да се приберем?
Борко малък е, заплака,
а пък аз, нали съм кака
го прегърнах да не плаче.
Що да сторя аз обаче?
Че по тая късна доба
нямах аз фенерче в джоба.
"Какво правите дечица
в таз голямата тъмница?" –
в този миг дочух до мен.
Сякаш светна като ден!
Беше дядо непознат,
със калпак и мустакат.
"Ще ви заведа до вкъщи
дядо ви да се не мръщи!".
Здраво ни ръцете хвана
и потегли през мегдана.
С него бавничко вървяхме,
а се чувствах, че летяхме!
Той до вкъщи ни закара.
Дядо хич не ни се скара.
Към човека се обърна
и по братски го прегърна.
"Благодарим ти дядо Гого!
Знаеш, длъжни сме ти много!
За добрината ти, сполай!
Добре дошъл си сявга, знай!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
