Nella_gold (Нели )
841 4525
2 дек. 2007 г., 17:09

Случва се 

  Поэзия
722 0 21

С думите си аз предричам?!

Помисля ли си нещо, то се случва…

Дори непоправимото.

А не, че  искам -

казват, трябва позитивност,

но все на кръст разпъват ме

житейски някакви си правила.

И следвам сляпо

някаква измислена логичност.

Пропускам всяка дума покрай себе си,

изказана с ненавист.

Не искам с чуждите проблеми да се кая.

Уж все красивото отсявам,

но някъде у някой все ще се намери

доза завист –

а аз как искам да съм безразлична…

Или… за себе си съм черногледа?!

Случва се.

Но душата ми е толкова ранима,

И все заплаквам,

когато около мене

не греят слънчогледи.

В сърцето ми бунтува се

непримиримост

към всичко грозно, пошло и

непоносимо.

Обичам да претеглям красотата,

но не мога да направя нищо,

когато някой с огъня играе си,

и тъй реши да ме притисне към стената.

Духът ми е свободолюбив.

Не мога дълго да седя в дрешника,

напудрена със нафталин,

и гледайки света през някакви решетки,

да съзерцавам дълго

самотата си.

Свободна ли е мисълта ми,

аз мечтая,

в мечтите ми е мойто утре,

дори... да не се случи.

След толкова разлъки с нищетата,

не искам да умирам вече същата…

На колене дори не бих застанала пред никой.

Вървя с високо вдигната глава,

да, имам малко самочувствие,

но не това, и не сега.

Излишно е.

За сетен път, а и от тук нататък,

ръката ми изписва всеки ред,

под който се подписвам без остатък,

защото думите извират

вътре в мен.

Диктува ги душата ми.

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??