Случва се
С думите си аз предричам?!
Помисля ли си нещо, то се случва…
Дори непоправимото.
А не, че искам -
казват, трябва позитивност,
но все на кръст разпъват ме
житейски някакви си правила.
И следвам сляпо
някаква измислена логичност.
Пропускам всяка дума покрай себе си,
изказана с ненавист.
Не искам с чуждите проблеми да се кая.
Уж все красивото отсявам,
но някъде у някой все ще се намери
доза завист –
а аз как искам да съм безразлична…
Или… за себе си съм черногледа?!
Случва се.
Но душата ми е толкова ранима,
И все заплаквам,
когато около мене
не греят слънчогледи.
В сърцето ми бунтува се
непримиримост
към всичко грозно, пошло и
непоносимо.
Обичам да претеглям красотата,
но не мога да направя нищо,
когато някой с огъня играе си,
и тъй реши да ме притисне към стената.
Духът ми е свободолюбив.
Не мога дълго да седя в дрешника,
напудрена със нафталин,
и гледайки света през някакви решетки,
да съзерцавам дълго
самотата си.
Свободна ли е мисълта ми,
аз мечтая,
в мечтите ми е мойто утре,
дори... да не се случи.
След толкова разлъки с нищетата,
не искам да умирам вече същата…
На колене дори не бих застанала пред никой.
Вървя с високо вдигната глава,
да, имам малко самочувствие,
но не това, и не сега.
Излишно е.
За сетен път, а и от тук нататък,
ръката ми изписва всеки ред,
под който се подписвам без остатък,
защото думите извират
вътре в мен.
Диктува ги душата ми.
© Нели All rights reserved.
