Човекът - това грешно създание!
Често ли чувства то покаяние?!
Не, едва ли! С егото си титанично
то събаря всяко чувство финно и мистично!
Като слон сред стъклария
танцува на сред рушаштата стихия
звън, парченца политащи като комети -
смях и зрелище за всеки...
Освен за майсторът стъклар!
Но на кой ли му е жал?!
Сред този звънък хаос
слонът и разрухата танцуват валс...
Човечество ли?! - Да умира!
Този неуспешен опит да се спира!
Провал! Маймуната отново
не чува Божието слово!...
© Добромир Иванов Все права защищены