Слънце
Изгрява слънце, животното мълчи,
ярост грозна, умряла в пъкъла студен облаците си отдръпва.
Ти успокояваш душата и сърцето,
присъствието ти златно раните лекува.
Егоистично копеле съм, знам,
но слънцето задоволява цялата ми алчност,
ти направи така, че това да е възможно!
Пролет идва с новото начало, но този път на чисто
и семената ще могат да покълнат в плодородните земи,
без да се страхуват от сушата жестока!
Новата планета е с две слънца
и през зимата е топло.
ТИ ПРОГОНИ ОБЛАЦИТЕ ЧЕРНИ, ТИ СИ СЛЪНЦЕ В МОЯТА ДУША!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Луканов Все права защищены
