Слънце
Изгрява слънце, животното мълчи,
ярост грозна, умряла в пъкъла студен облаците си отдръпва.
Ти успокояваш душата и сърцето,
присъствието ти златно раните лекува.
Егоистично копеле съм, знам,
но слънцето задоволява цялата ми алчност,
ти направи така, че това да е възможно!
Пролет идва с новото начало, но този път на чисто
и семената ще могат да покълнат в плодородните земи,
без да се страхуват от сушата жестока!
Новата планета е с две слънца
и през зимата е топло.
ТИ ПРОГОНИ ОБЛАЦИТЕ ЧЕРНИ, ТИ СИ СЛЪНЦЕ В МОЯТА ДУША!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Луканов Всички права запазени
