Feb 27, 2011, 11:54 PM

Слънце 

  Poetry » Love
857 0 4
Изгрява слънце, животното мълчи,
ярост грозна, умряла в пъкъла студен облаците си отдръпва.
Ти успокояваш душата и сърцето,
присъствието ти златно раните лекува.
Егоистично копеле съм, знам,
но слънцето задоволява цялата ми алчност,
ти направи така, че това да е възможно!
Пролет идва с новото начало, но този път на чисто
и семената ще могат да покълнат в плодородните земи,
без да се страхуват от сушата жестока!
Новата планета е с две слънца
и през зимата е топло. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Луканов All rights reserved.

Random works
: ??:??