15 янв. 2010 г., 20:40

Слънце и мъгла

521 0 0

Любов усмивка и сълзи

В моите очи това си ти

Облечен в мразовита нежност

Превърна се в неизказана избежност

 

 

Слънце а след това мъгла

Безкрайно щастие и отново самота

Зареян в далечна синева

Виждаш лъчи а наблизо пустота

 

 

Усмихваш се но пак вали

Продължаваш спираш и боли

Сълзите в цветен дъжд превръщаш

И с треперещи ръце надеждата прегръщаш

 

 

Любов студена с безгранична страст

Мъглата тихичко обгръща я със власт

В очите ти - мечти неуловими

В сърцето ти - слънчеви пориви повторими...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Данекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...