15 янв. 2010 г., 20:40

Слънце и мъгла

518 0 0

Любов усмивка и сълзи

В моите очи това си ти

Облечен в мразовита нежност

Превърна се в неизказана избежност

 

 

Слънце а след това мъгла

Безкрайно щастие и отново самота

Зареян в далечна синева

Виждаш лъчи а наблизо пустота

 

 

Усмихваш се но пак вали

Продължаваш спираш и боли

Сълзите в цветен дъжд превръщаш

И с треперещи ръце надеждата прегръщаш

 

 

Любов студена с безгранична страст

Мъглата тихичко обгръща я със власт

В очите ти - мечти неуловими

В сърцето ти - слънчеви пориви повторими...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Данекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...