Jan 15, 2010, 8:40 PM

Слънце и мъгла

  Poetry » Love
520 0 0

Любов усмивка и сълзи

В моите очи това си ти

Облечен в мразовита нежност

Превърна се в неизказана избежност

 

 

Слънце а след това мъгла

Безкрайно щастие и отново самота

Зареян в далечна синева

Виждаш лъчи а наблизо пустота

 

 

Усмихваш се но пак вали

Продължаваш спираш и боли

Сълзите в цветен дъжд превръщаш

И с треперещи ръце надеждата прегръщаш

 

 

Любов студена с безгранична страст

Мъглата тихичко обгръща я със власт

В очите ти - мечти неуловими

В сърцето ти - слънчеви пориви повторими...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Данекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...