15.01.2010 г., 20:40

Слънце и мъгла

517 0 0

Любов усмивка и сълзи

В моите очи това си ти

Облечен в мразовита нежност

Превърна се в неизказана избежност

 

 

Слънце а след това мъгла

Безкрайно щастие и отново самота

Зареян в далечна синева

Виждаш лъчи а наблизо пустота

 

 

Усмихваш се но пак вали

Продължаваш спираш и боли

Сълзите в цветен дъжд превръщаш

И с треперещи ръце надеждата прегръщаш

 

 

Любов студена с безгранична страст

Мъглата тихичко обгръща я със власт

В очите ти - мечти неуловими

В сърцето ти - слънчеви пориви повторими...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Данекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...