Любов усмивка и сълзи
В моите очи това си ти
Облечен в мразовита нежност
Превърна се в неизказана избежност
Слънце а след това мъгла
Безкрайно щастие и отново самота
Зареян в далечна синева
Виждаш лъчи а наблизо пустота
Усмихваш се но пак вали
Продължаваш спираш и боли
Сълзите в цветен дъжд превръщаш
И с треперещи ръце надеждата прегръщаш
Любов студена с безгранична страст
Мъглата тихичко обгръща я със власт
В очите ти - мечти неуловими
В сърцето ти - слънчеви пориви повторими...
© Мария Данекова Всички права запазени