Слънце през ноември
Лятото, уви, забравило е нещо -
и сега се връща. Иска да го вземе.
Неговите плахи погледи горещи
топлят ни душите в това щуро време.
Слънцето отново смело ни целува.
Спомен за светулки то във нас пилее.
Лятото ухажва Есента - флиртува -
но да я прегърне срам го е - не смее.
Есента кокетна, зряла хубавица
палаво с хлапака Лято се задява.
Листи жълти, сякаш грейнали жълтици,
хвърля му в лицето и го прелъстява.
И във битието случват се обрати.
Дните са горещи. Хлад ни плаши нощем.
Идва през ноември циганското лято.
... Уж сме остарели, а сме млади още...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
