Nov 4, 2010, 4:12 PM

Слънце през ноември 

  Poetry » Other
817 0 21

Лятото, уви, забравило е нещо -

и сега се  връща. Иска  да го вземе.

Неговите плахи погледи горещи

топлят ни душите в това щуро време.

 

Слънцето отново смело ни целува.

Спомен за светулки то във нас пилее.

Лятото ухажва Есента - флиртува -

но да я  прегърне срам го е - не смее.

 

Есента кокетна, зряла хубавица

палаво с хлапака Лято се задява.

Листи жълти, сякаш грейнали жълтици,

хвърля му в лицето и го прелъстява.

 

И във битието случват се обрати.

Дните са горещи. Хлад ни плаши нощем.

Идва през ноември циганското лято.

... Уж сме остарели, а сме млади още...

 

 

 

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??