30 мая 2017 г., 08:59  

Слънцето къде зимува?

1.6K 0 9

- Мамо, мамо, я кажи,
Сечко вън дорде върлува
и земята кротко спи,
Слънцето къде зимува?

Може би лети на юг
както прави есен Щърка?
Ала тръгне ли от тук,
без крила как Слънчо хвърка?

Сигур’ в някой пещера
с баба Меца се изтяга?
Но да се спотайва в мрак
пък съвсем не му приляга!

Зная, зная! Като Лиса
то кожухче си облича!
Зиме силите пести си,
лятото за да препича.

Хайде, мамо, пожали ме,
истината ми кажи!
- Крие се, дете любимо,
в твойте питащи очи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за подкрепата, Еси! Желая ти прекрасна творческа седмица!
  • Меги, прочетох го още вчера и дадох глас, но сега виждам, че коментарът ми не се е появил на страничката ти. Много ми хареса слънчевото стихче и му желая успех в конкурса. Поздрави!
  • Благодаря, Пепи!
  • Много е сладурско и слънчево! Успех желая, Меги!
  • Благодаря, че прочетохте! Стояне, успех и на теб!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...