30.05.2017 г., 8:59  

Слънцето къде зимува?

1.6K 0 9

- Мамо, мамо, я кажи,
Сечко вън дорде върлува
и земята кротко спи,
Слънцето къде зимува?

Може би лети на юг
както прави есен Щърка?
Ала тръгне ли от тук,
без крила как Слънчо хвърка?

Сигур’ в някой пещера
с баба Меца се изтяга?
Но да се спотайва в мрак
пък съвсем не му приляга!

Зная, зная! Като Лиса
то кожухче си облича!
Зиме силите пести си,
лятото за да препича.

Хайде, мамо, пожали ме,
истината ми кажи!
- Крие се, дете любимо,
в твойте питащи очи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, Еси! Желая ти прекрасна творческа седмица!
  • Меги, прочетох го още вчера и дадох глас, но сега виждам, че коментарът ми не се е появил на страничката ти. Много ми хареса слънчевото стихче и му желая успех в конкурса. Поздрави!
  • Благодаря, Пепи!
  • Много е сладурско и слънчево! Успех желая, Меги!
  • Благодаря, че прочетохте! Стояне, успех и на теб!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...