8 июл. 2011 г., 15:08

Слънцето щом кротне 

  Поэзия » Белые стихи
917 0 9
В утрото е в длъбините.
На раковина
свойте тайни шепне
и дълго слуша
приливни вълни
разбиващи се във скали,
как ронят песъчинки златни.
Не знам дали говори,
но знам защо мълчи.
Отвява думите прибоя.
Денят щом изтече
и Слънцето щом кротне, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??